Броят на хората, станали жертви на драматичната и непрекъснато нарастваща жилищна криза във Франция се увеличава драстично. На теория, третата по големина икономика в Европа има някои от най-всеобхватните жилищни политики в света - подслонът е основно право и френските власти последователно приемат закони за укрепване на достъпа до настаняване през последните 30 години. От 2007 г. има дори законодателство, което предоставя изпълнимо право на жилище. Известен като „Законът DALO“, той изисква държавата да осигури дом на всеки гражданин или чужденец в нужда. Практиката обаче показва друго. Неправителствени организации, ангажирани с приютяването на бездомници, са коментирали за „Al Jazeera“, че „DALO“ не е ефективен, защото „политиците не играят играта“.
 
В доклада си за 2022 г. фондацията „Abbé Pierre“ е изчислила, че бездомното население на Франция е най-малко 300 000 - три пъти повече, отколкото през 2001 г. Точно преди пандемията от коронавирус Националното статистическо бюро (INSEE) е установило, че 146 деца са били родени на улицата, което е четири пъти повече от 2017 г. За това има различни причини, но основната е, че цените на жилищата са скочили рязко, подхранвани от спекулации и от предизвикателствата за регулирането на платформите за отдаване под наем като „Airbnb“. В същото време, френските власти са прекарали години в намаляване на държавните разходи за жилища, което пък е довело до хроничен недостиг в ключови градове. В Ил дьо Франс например, за едно социално жилище чакат поне 10 кандидати, много от които имат приоритет по DALO. За цяла Франция броят на чакащите одобрение е над 2 000 000 и броят им продължава да расте.
 
Малко след избирането му за президент през 2017 г., Еманюел Макрон каза, че „вече не иска да има жени и мъже по улиците, в горите или изгубени“. Няколко месеца по-късно правителството стартира 5-годишен план за борба и намаляване на бездомността. Въпреки, че има някои подобрения в плана, Сметната палата - върховната одитна институция на Франция – е стигнала до заключение, че той е до голяма степен неефективен.Според лидери на партията Génération.s в лявата коалиция NUPES, откакто е встъпил в длъжност, решенията на Макрон, всъщност, са против жилищното настаняване. По време на първия мандат на президента жилищните помощи бяха намалени и строителството спадна значително. В същото време много бедни градчета бяха изселени, без да се осигури на жителите алтернативно настаняване.
 
Хората настояват за контрол на наемите и за квоти, за да се намали броят на жилищата, отдавани през ваканционните платформи. Съществува и консенсус, че изгонването трябва да бъде крайна мярка, запазена за екстремни случаи и за моменти, когато е намерено алтернативно настаняване. Експерти подчертават, че празните домове също са проблем. В Париж например, има много празни апартаменти, които често са собственост на чужденци, идващи в града за 1-2 седмици в годината. Около 40% от домовете в Ил дьо ла Сите са необитаеми и въпреки специалния данък в тези случаи, собствениците предпочитат да го плащат, вместо да отдават имота под наем.