|
|
Акценти: Какво предвижда Националната жилищна стратегия до 2030г. – Част 1
В последно време вниманието на експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, агентите на недвижими имоти, медиите и обществото е насочено към проблема с големия брой необитаеми жилища в България. Въпреки, че повечето хора са концентрирани в личните си проблеми, а не в глобалните причини и начини за справяне с една ситуация, интересът към Националната жилищна стратегия е сериозен. За това, редакцията на Domaza Новини реши да открои някои основни акценти от пълния текст на документа и да потърси мнение по темата.
   Състояние на жилищния фонд в БългарияПрез последните близо три десетилетия се наблюдава нарастващ темп на строителство на нови жилища. В същото време остава нуждата от подобряване на стандарта и достъпността на масовото жилище и намаляване на дела на най-нуждаещите се от подкрепа уязвими групи. Според статистически данни на МРРБ за 2015г., в България се падат малко повече от 550 жилища на 1000 човека – повече от средното за Европа. Въпреки първоначалното впечатление, че у нас всъщност няма проблем с т.нар. „тъмни прозорци“, защото построените жилища са много повече от домакинствата, а делът на частните жилища е близо 98%, експертният анализ на ситуацията показва, че жилищната система на страната ни е с много неразвити елементи, дефицити и деформации. А прогнозите са, че в обективната среда на силно поляризиращи се доходи, липса на жилищно субсидиране и възпроизводство на социален фонд, тези проблеми ще бъдат преодолени трудно и бавно.
Фактори, влияещи върху жилищния секторЕкспертите открояват няколко основни фактора, които оказват влияние върху жилищната политика: - политически фактори - заедно с поетите ангажименти към основополагащите международни документи и към ЕС, с най-голяма тежест е ролята на държавата, която трябва да осигури подходящата институционална и законодателна среда, за да гарантира равнопоставеност и достъп до жилище на всеки, споделяйки основните ангажименти с общините, частния сектор и гражданите; - икономически фактори - влияят върху формирането и провеждането на жилищната политика, определят жилищния сектор като ключов елемент на икономическото развитие, поведението на пазарите, разпределението на финансовите, човешките и материалните ресурси. - социални фактори - отрицателни демографски тенденции и застаряване на населението, повишен риск от бедност и социално изключване, високи нива на енергийна бедност в страната. - регионални фактори – основни в националната политика за ограничаване на обезлюдяването и за намаляване на регионалните диспропорции, които влияят негативно и върху жилищния сектор. - технологични фактори - строителните и информационните технологии, свързани с нови строителни материали и конструкции, нови възможности за управление на градската и сградна инфраструктура и микроклимат, които ще осигурят устойчивост, сигурност, безопасност, енергийна ефективност, комфорт на обитаване, естетическа удовлетвореност, по-добро качество на околната среда. - екологични фактори - свързани са както с опазването на околната среда и на ресурсите, така и с осигуряването на подходящи здравно-хигиенни условия в средата за обитаване и в отделните жилищни сгради. В текста на Националната жилищна стратегия е посочено, че качеството на жилището и неговата финансова достъпност определят жизнения стандарт на българските граждани, а основна роля на държавата е да създаде и поддържа стабилна и прозрачна пазарна среда, позволяваща на домакинствата да придобиват и ползват качествени жилища, адекватни на доходите им. Тази пазарна среда ще стимулира трудовата мобилност и ще използва оптимално съществуващия жилищен фонд, за да не се създава прекомерен натиск върху новото жилищно строителство.
По-стари новини
|
 |
.png)